Континуумът на фонологичното осъзнаване има за цел да даде цялостен поглед върху спектъра от сложни умения, нужни за правилното и бързо усвояване на четенето и ранната грамотност. Основната му задача е да очертае всички начини, по които тези умения се развиват и свързват помежду си, за да помогнат както на учениците, така и на учителите да определят силните и слабите страни на всеки поотделно и да добият представа какъв вид обучение или интервенция при четене би била най-подходяща.
Какво представлява континуумът на фонологичното осъзнаване?
Нашето фонологично осъзнаване се развива по континуум от умения с различна степен на сложност.
В единия край имаме по-прости умения – например тези, които ни позволяват да чуваме и да реагираме на различните ритми в езика. Това включва способността ни да римуваме и да подреждаме думи в подобни звукови модели (например за създаване на алиитерация, т.е. свързване на думи със същия начален звук).
По-сложните умения включват способностите да сегментираме думите на говорни звуци и да ги анализираме на фонемно ниво. Декодирането на срички също е от ключово значение, както и умението да манипулираме отделни фонеми, за да образуваме нови думи.
Освен това трябва да можем да сегментираме думи и изречения и да прилагаме уменията си за фонологично осъзнаване при четене и писане. Тези дейности изискват по-сложно сегментиране на изреченията и по-високо ниво на грамотност, но стъпват върху доброто овладяване на четенето, което позволява фонемите да се смесват естествено, а устните езикови умения да се пренасят в писането и четенето.
Четирите етапа на континуума на фонологичното и фонемното осъзнаване
Често е трудно да се прокарат ясни граници между различните взаимно зависими и допълващи се умения. Въпреки това можем условно да разделим етапите, през които преминаваме при развитието на тези умения, на четири групи. Естествено, делението не е строго, а всеки етап се преплита с предходния.
- Осъзнаване на звуците в нашата среда: Още в ранна възраст се научаваме да чуваме разликата между различни звуци в околната среда. Тоест можем да филтрираме звуци според широки категории, като човешки гласове, животински звуци, машинни шумове и др.
- Римуване: Малко по-късно се научаваме да откриваме думи със същия финален звук (или начален звук при алитерация) и да намираме римуващи се двойки като кал–вал и вино–кино.
- Сричкуване: В този етап излизаме отвъд нивото на думата и можем да разделяме думите на срички и да ги броим.
- Фонемно осъзнаване и сложно фонологично обработване: В четвърти етап надхвърляме дори сричките и започваме да анализираме съгласни и гласни като самостоятелни елементи. Тоест развиваме умения за сегментация на фонемите, с които можем да разделяме думи и срички на по-малки единици и да ги манипулираме, за да променяме значението им. Например, осъзнаваме, че промяната на вино на кино само чрез замяна на първия звук води до напълно ново значение.
Важно е отново да се подчертае, че макар тези етапи да са представени хронологично, те не е задължително да следват строго линеен ред. Околната среда и обучението по фонологично осъзнаване играят съществена роля за нашето фонологично развитие.
Разликата между фонемно и фонологично осъзнаване
Фонемното и фонологичното осъзнаване са близки, но все пак различни понятия.
- Уменията за фонемно осъзнаване се отнасят до способността ни да декодираме и манипулираме отделни звуци в езика и да ги подреждаме в нови думи. Под отделни звуци разбираме фонеми – абстрактни звукови категории, които позволяват само такива промени, които не застрашават значението. Например, ако заменим началния звук на думата котка с б, получаваме ботка – нова дума, което означава, че к-звукът и б-звукът са различни фонеми.
- Уменията за фонологично осъзнаване, от друга страна, имат много по-широк обхват. Те включват уменията за фонемно осъзнаване, но също така обхващат способността ни да чуваме и използваме и други аспекти на езика, като римата.
Дейности и инструменти за фонологично осъзнаване, които подпомагат ранната грамотност и успеха при четене
Съществуват много инструменти и дейности, на които можете да разчитате, за да помогнете на учениците да достигнат желаното ниво на грамотност. Ето някои от тях:
Слушане на думи и изговарянето им на глас
Често се казва, че „повторението е майка на знанието“, което напълно важи и за фонетиката. Най-добрият начин да затвърдим правилното произношение е да чуваме даден звук много пъти. За щастие има асистивни инструменти и приложения, които дават тази възможност, обикновено по увлекателен и лесно персонализируем начин.
Можете да използвате Speechify – приложение за преобразуване на текст в реч, създадено за хора с дислексия и други затруднения при четене. Приложението може да чете текстове от всякакъв формат на глас толкова пъти, колкото е нужно, и на десетки езици, давайки възможност на учениците да чуят и упражняват всички необходими звуци и ритми в родния си или чужд език.
Изтриване и манипулиране на фонеми
Вече споменахме, че промяната на една фонема може напълно да промени значението на думата, а премахването на фонеми има същия ефект. Премахването на елементи от думата и изискването ученикът да анализира резултатите е отлична задача за развитие на фонологично осъзнаване.
В зависимост от тяхното ниво можете да започнете с манипулиране на по-големи съставни части на думите, преди да пристъпите към отделните звуци. Например при първокласници може да разделите думата спортен автомобил на спортен и да поискате обяснение, вместо да започвате със сложни задачи като премахване на н от ан.
Игри и пъзели
Ранното усвояване на четенето е важно, затова трябва да направим всичко възможно, за да го улесним. За щастие това лесно се постига чрез различни игри и пъзели.
Не са ви нужни настолни игри. Можете да играете на римуващи се думи и да предизвикате учениците си да измислят възможно най-много рими. В зависимост от тяхното ниво на фонологично осъзнаване може да усложните играта, например като ограничите броя на сричките във всяка дума.
Най-добре е да се съсредоточите върху устни думи и дейности за смесване на звуци, но може да опитате и писмени упражнения. Може да поискате от учениците да разделят думи на срички и да съпоставят звуци с букви или да използвате класики като Scramble и „Търсене на думи“.
